СЪРЦЕ В РЕМОНТ
Тя си тръгна. Стопанката вече я няма...
И какво да направя със този живот:
да си купя море и герданче за мама,
да поканя на гости големия род...
С тях какво ще си кажа?! По някоя клюка
или фас ще посмачкам, тревожен и блед,
а когато умра от досада и скука
ще излезна от къщи с краката напред.
Но не бива. Стопанката нейде замина,
вехнат чувства и вечнозелени цветя.
Трябва пушек да пусна поне из комина,
по връвта му прозрачна да слезне и тя.
Нека с птиците тя се престори на лято
и да среже с крила януарския мраз,
да ми бутне котлето привечер, когато
чай от лайка приготвям за двамата аз.
А не се ли завърне... да лепна на входа
надпис кратък, горчив като гръцки лимон:
„Тази къща без нея изглежда за продан,
а сърцето ми още от днес е в ремонт.”
© Ивайло Терзийски Все права защищены