Сърцежертва
Ако беше надеждата куче,
със сърцето си щях да я храня,
до деня, в който тя ме научи
как пътеката вярна да хвана.
Че на лов за напразни надежди
ми омръзна да ходя безславно.
На живота присвитите вежди
съдник мой са, но станал омразен.
Ако волята бе алпинистка,
покорила върха на съдбата,
като нея, надмогвайки риска,
щях да вдигна духа над нещата.
Че надежда без воля и устрем
от кутре да отглеждаш е грешно.
Сърцежертва излишна е – лустро –
и разбираш, че стъпка е грешна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
