Сърцежертва
Ако беше надеждата куче,
със сърцето си щях да я храня,
до деня, в който тя ме научи
как пътеката вярна да хвана.
Че на лов за напразни надежди
ми омръзна да ходя безславно.
На живота присвитите вежди
съдник мой са, но станал омразен.
Ако волята бе алпинистка,
покорила върха на съдбата,
като нея, надмогвайки риска,
щях да вдигна духа над нещата.
Че надежда без воля и устрем
от кутре да отглеждаш е грешно.
Сърцежертва излишна е – лустро –
и разбираш, че стъпка е грешна.
© Мария Панайотова All rights reserved.
