Сърцежертва
Ако беше надеждата куче,
със сърцето си щях да я храня,
до деня, в който тя ме научи
как пътеката вярна да хвана.
Че на лов за напразни надежди
ми омръзна да ходя безславно.
На живота присвитите вежди
съдник мой са, но станал омразен.
Ако волята бе алпинистка,
покорила върха на съдбата,
като нея, надмогвайки риска,
щях да вдигна духа над нещата.
Че надежда без воля и устрем
от кутре да отглеждаш е грешно.
Сърцежертва излишна е – лустро –
и разбираш, че стъпка е грешна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
