14 сент. 2024 г., 17:42

Сърцето ми е пълно със звездички

415 1 0

 

 

Събудих се тъжен

с' сърце натежало, 

с отпуснато тяло,

и вкус в мен на въглен.

 

Но трябваше зъби 

да стисна и пак

сред нощния мрак,

в който всичко се губи

да водя борба

с живота... и с' себе си...

Прибавих поредните белези

в тефтера на свойта съдба.

 

И тръгнах... тогава зората 

роди се и в нея видях

слабостта на всеки мой страх

пред светлината. 

 

И въздух поех -

Тъгата, подвила опашка,

побягна със яростна крачка,

а аз от небето си взех

звездичка-надежда една

и слях я със своята плът,

където в едно днес туптят

сърцето ми... и тя!...

 

Това е и не, че не ставам

понякога пак в мрак студен,

но с утрото свежо добавям

звездичка поредна... във мен!...

 

13.09.2024.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...