14 сент. 2024 г., 17:42

Сърцето ми е пълно със звездички

418 1 0

 

 

Събудих се тъжен

с' сърце натежало, 

с отпуснато тяло,

и вкус в мен на въглен.

 

Но трябваше зъби 

да стисна и пак

сред нощния мрак,

в който всичко се губи

да водя борба

с живота... и с' себе си...

Прибавих поредните белези

в тефтера на свойта съдба.

 

И тръгнах... тогава зората 

роди се и в нея видях

слабостта на всеки мой страх

пред светлината. 

 

И въздух поех -

Тъгата, подвила опашка,

побягна със яростна крачка,

а аз от небето си взех

звездичка-надежда една

и слях я със своята плът,

където в едно днес туптят

сърцето ми... и тя!...

 

Това е и не, че не ставам

понякога пак в мрак студен,

но с утрото свежо добавям

звездичка поредна... във мен!...

 

13.09.2024.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...