Събудих се тъжен

с' сърце натежало, 

с отпуснато тяло,

и вкус в мен на въглен.

Но трябваше зъби 

да стисна и пак

сред нощния мрак,

в който всичко се губи

да водя борба

с живота... и с' себе си...

Прибавих поредните белези

в тефтера на свойта съдба.

И тръгнах... тогава зората 

роди се и в нея видях

слабостта на всеки мой страх

пред светлината. 

И въздух поех -

Тъгата, подвила опашка,

побягна със яростна крачка,

а аз от небето си взех

звездичка-надежда една

и слях я със своята плът,

където в едно днес туптят

сърцето ми... и тя!...

Това е и не, че не ставам

понякога пак в мрак студен,

но с утрото свежо добавям

звездичка поредна... във мен!...

13.09.2024.