13 авг. 2014 г., 15:15

Сърцето ми живо

1.1K 0 1

Колко думи

летят за мен.

Пътешествията ми специални.

Подаряват ми романтични усещания.

Благодаря на всичките мисли

 родили само за мен думи добри,

вълшебни, топли.

Благословен съм за думите.

Наслаждавам се и отдавам им се 

сред природните чудеса на света.

Светлина, въздух,

цветове, съкровища

с доброта, човечност, нежност

окъпани.

Чисти, ухаещи на любовни спомени.

Тези думи са здравето,

щастието, късмета ми.

В моментите, когато са били за мен поднесени,

усмихвам се светло, красиво, свободно.

Подаръците ми истински, смислени, живи

както е сърцето,

очите с погледите ми благодарни.




                                                                                                                  Г.Ф.Т












Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Табаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От стиха ти струи толкова много доброта и позитивизъм...вдъхновенията ти са уникално поднесени в стих.Поздравявам те!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...