Сърцето ми още те чака
Навън е красиво и лятно,
омайват ме нежно цветята
и времето сякаш е златно,
трепти от любов синевата.
И пее ми тихо реката,
тя нежно докосва брега,
вълнува се силно душата,
приела за миг красота.
Градът е останал далече,
забравих и шум, суета.
Минавам по моста и вече
пред мене е свят от мечта…
Сърцето ми още те чака,
ти болка и обич за мен,
стихът ми внезапно заплака,
измина поредният ден.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Все права защищены