Сърцето ми още те чака
Навън е красиво и лятно,
омайват ме нежно цветята
и времето сякаш е златно,
трепти от любов синевата.
И пее ми тихо реката,
тя нежно докосва брега,
вълнува се силно душата,
приела за миг красота.
Градът е останал далече,
забравих и шум, суета.
Минавам по моста и вече
пред мене е свят от мечта…
Сърцето ми още те чака,
ти болка и обич за мен,
стихът ми внезапно заплака,
измина поредният ден.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
