VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов)
131 22
10 мая 2014 г., 10:03

Сърцето на камъка 

  Поэзия » Философская
515 0 4

 

 

 

 

 

Половината от живота ни отива –

да тласкаме нагоре своя камък,

към билото, което все прикрива

на щастието трепкащия пламък.

 

Когато стигнем билото, разбираме,

че няма пламък. Няма пепел даже...

Оттук нататък ние само спираме

надолу своя камък – да не смаже

 

поне духа на крехкото ни тяло.

Едва накрая – на ръба на ямата,

откриваме, че пламъкът изцяло

е бил отвътре – в лоното на камъка.

 

© Чавдар Тепешанов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??