VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов)
131 22
10 may 2014, 10:03

Сърцето на камъка 

  Poesía » Filosófica
516 0 4

 

 

 

 

 

Половината от живота ни отива –

да тласкаме нагоре своя камък,

към билото, което все прикрива

на щастието трепкащия пламък.

 

Когато стигнем билото, разбираме,

че няма пламък. Няма пепел даже...

Оттук нататък ние само спираме

надолу своя камък – да не смаже

 

поне духа на крехкото ни тяло.

Едва накрая – на ръба на ямата,

откриваме, че пламъкът изцяло

е бил отвътре – в лоното на камъка.

 

© Чавдар Тепешанов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??