VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов) VladislavPlaninski (Чавдар Тепешанов)
11 131
10 may 2014, 10:03

Сърцето на камъка

660 0 4

 

 

 

 

 

Половината от живота ни отива –

да тласкаме нагоре своя камък,

към билото, което все прикрива

на щастието трепкащия пламък.

 

Когато стигнем билото, разбираме,

че няма пламък. Няма пепел даже...

Оттук нататък ние само спираме

надолу своя камък – да не смаже

 

поне духа на крехкото ни тяло.

Едва накрая – на ръба на ямата,

откриваме, че пламъкът изцяло

е бил отвътре – в лоното на камъка.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Чавдар Тепешанов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0