30 окт. 2014 г., 12:55

Сърцето на лъва

741 0 3

Сърцето на лъва е стъклено.

Разтапяло е - не метал,

а камъни.

Скали, в които са потъвали

въздишките на морското

прииждане.

 

Сърцето на лъва е стъклено -

прозрачно колкото издишане.

И твърдо - както са усмивките,

с които меко е прегръщало

вълните им -

разбиващи гърдите му.

 

Сърцето на лъва е стъклено.

По-стъклено -

отколкото сълзите ми.

По-стръмно от ръба

в очите ми.

По-тъмно

от едно нещастие.

 

Сърцето на лъва е стъпкан пясък.

Принудена метаморфоза

на познатото.

Раздуханата пепел след смъртта на розите.

Застинал крясък

във стените

на безмълвната 

апатия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Северина Даниелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти за обективната оценка, Мисана. Винаги успяваш да напипаш същественото, което е достатъчен признак!
    Септември, радвам се, че намина (:
    Ангел, на мнение съм, че ако Поета достатъчно мисли - нищо от това, което е написал - няма да остане тайна, най-малкото за него. И магията е точно там Харесва ми това, което съм инспирирала в теб!
  • Мислите на поета са мистерия !Затова всеки тълкува по свое му ?А какво е искал да каже поета понякога и той сам не може да каже!!!Но мисля че там е магията.
    /Сърцето на лъва е стъклено
    А човека е чуплив кристал...
    Душата човешка попива
    не само туй което сърцето
    му дава
    А туй което съвеста му позволява!/Поздрави!
  • Имаш отлични находки и тук, за които те поздравявам! В паметта ми ще остане ОКОТО на текста ти:

    "Сърцето на лъва е стъклено.
    По-стъклено - отколкото сълзите ми.
    По-стръмно от ръба в очите ми.
    По-тъмно от едно нещастие.
    Сърцето на лъва е стъпкан пясък.
    Принудена метаморфоза на познатото.
    Раздуханата пепел след смъртта на розите.
    Застинал крясък във стените на безмълвната
    апатия."

    Сърдечен поздрав!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...