30 окт. 2014 г., 12:55

Сърцето на лъва

735 0 3

Сърцето на лъва е стъклено.

Разтапяло е - не метал,

а камъни.

Скали, в които са потъвали

въздишките на морското

прииждане.

 

Сърцето на лъва е стъклено -

прозрачно колкото издишане.

И твърдо - както са усмивките,

с които меко е прегръщало

вълните им -

разбиващи гърдите му.

 

Сърцето на лъва е стъклено.

По-стъклено -

отколкото сълзите ми.

По-стръмно от ръба

в очите ми.

По-тъмно

от едно нещастие.

 

Сърцето на лъва е стъпкан пясък.

Принудена метаморфоза

на познатото.

Раздуханата пепел след смъртта на розите.

Застинал крясък

във стените

на безмълвната 

апатия.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Северина Даниелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти за обективната оценка, Мисана. Винаги успяваш да напипаш същественото, което е достатъчен признак!
    Септември, радвам се, че намина (:
    Ангел, на мнение съм, че ако Поета достатъчно мисли - нищо от това, което е написал - няма да остане тайна, най-малкото за него. И магията е точно там Харесва ми това, което съм инспирирала в теб!
  • Мислите на поета са мистерия !Затова всеки тълкува по свое му ?А какво е искал да каже поета понякога и той сам не може да каже!!!Но мисля че там е магията.
    /Сърцето на лъва е стъклено
    А човека е чуплив кристал...
    Душата човешка попива
    не само туй което сърцето
    му дава
    А туй което съвеста му позволява!/Поздрави!
  • Имаш отлични находки и тук, за които те поздравявам! В паметта ми ще остане ОКОТО на текста ти:

    "Сърцето на лъва е стъклено.
    По-стъклено - отколкото сълзите ми.
    По-стръмно от ръба в очите ми.
    По-тъмно от едно нещастие.
    Сърцето на лъва е стъпкан пясък.
    Принудена метаморфоза на познатото.
    Раздуханата пепел след смъртта на розите.
    Застинал крясък във стените на безмълвната
    апатия."

    Сърдечен поздрав!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...