30.10.2014 г., 12:55

Сърцето на лъва

737 0 3

Сърцето на лъва е стъклено.

Разтапяло е - не метал,

а камъни.

Скали, в които са потъвали

въздишките на морското

прииждане.

 

Сърцето на лъва е стъклено -

прозрачно колкото издишане.

И твърдо - както са усмивките,

с които меко е прегръщало

вълните им -

разбиващи гърдите му.

 

Сърцето на лъва е стъклено.

По-стъклено -

отколкото сълзите ми.

По-стръмно от ръба

в очите ми.

По-тъмно

от едно нещастие.

 

Сърцето на лъва е стъпкан пясък.

Принудена метаморфоза

на познатото.

Раздуханата пепел след смъртта на розите.

Застинал крясък

във стените

на безмълвната 

апатия.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Северина Даниелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти за обективната оценка, Мисана. Винаги успяваш да напипаш същественото, което е достатъчен признак!
    Септември, радвам се, че намина (:
    Ангел, на мнение съм, че ако Поета достатъчно мисли - нищо от това, което е написал - няма да остане тайна, най-малкото за него. И магията е точно там Харесва ми това, което съм инспирирала в теб!
  • Мислите на поета са мистерия !Затова всеки тълкува по свое му ?А какво е искал да каже поета понякога и той сам не може да каже!!!Но мисля че там е магията.
    /Сърцето на лъва е стъклено
    А човека е чуплив кристал...
    Душата човешка попива
    не само туй което сърцето
    му дава
    А туй което съвеста му позволява!/Поздрави!
  • Имаш отлични находки и тук, за които те поздравявам! В паметта ми ще остане ОКОТО на текста ти:

    "Сърцето на лъва е стъклено.
    По-стъклено - отколкото сълзите ми.
    По-стръмно от ръба в очите ми.
    По-тъмно от едно нещастие.
    Сърцето на лъва е стъпкан пясък.
    Принудена метаморфоза на познатото.
    Раздуханата пепел след смъртта на розите.
    Застинал крясък във стените на безмълвната
    апатия."

    Сърдечен поздрав!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...