Сърцето на лъва
Сърцето на лъва е стъклено.
Разтапяло е - не метал,
а камъни.
Скали, в които са потъвали
въздишките на морското
прииждане.
Сърцето на лъва е стъклено -
прозрачно колкото издишане.
И твърдо - както са усмивките,
с които меко е прегръщало
вълните им -
разбиващи гърдите му.
Сърцето на лъва е стъклено.
По-стъклено -
отколкото сълзите ми.
По-стръмно от ръба
в очите ми.
По-тъмно
от едно нещастие.
Сърцето на лъва е стъпкан пясък.
Принудена метаморфоза
на познатото.
Раздуханата пепел след смъртта на розите.
Застинал крясък
във стените
на безмълвната
апатия.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Северина Даниелова Всички права запазени
Харесва ми това, което съм инспирирала в теб!