30 oct 2014, 12:55

Сърцето на лъва

  Poesía » Otra
732 0 3

Сърцето на лъва е стъклено.

Разтапяло е - не метал,

а камъни.

Скали, в които са потъвали

въздишките на морското

прииждане.

 

Сърцето на лъва е стъклено -

прозрачно колкото издишане.

И твърдо - както са усмивките,

с които меко е прегръщало

вълните им -

разбиващи гърдите му.

 

Сърцето на лъва е стъклено.

По-стъклено -

отколкото сълзите ми.

По-стръмно от ръба

в очите ми.

По-тъмно

от едно нещастие.

 

Сърцето на лъва е стъпкан пясък.

Принудена метаморфоза

на познатото.

Раздуханата пепел след смъртта на розите.

Застинал крясък

във стените

на безмълвната 

апатия.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Северина Даниелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти за обективната оценка, Мисана. Винаги успяваш да напипаш същественото, което е достатъчен признак!
    Септември, радвам се, че намина (:
    Ангел, на мнение съм, че ако Поета достатъчно мисли - нищо от това, което е написал - няма да остане тайна, най-малкото за него. И магията е точно там Харесва ми това, което съм инспирирала в теб!
  • Мислите на поета са мистерия !Затова всеки тълкува по свое му ?А какво е искал да каже поета понякога и той сам не може да каже!!!Но мисля че там е магията.
    /Сърцето на лъва е стъклено
    А човека е чуплив кристал...
    Душата човешка попива
    не само туй което сърцето
    му дава
    А туй което съвеста му позволява!/Поздрави!
  • Имаш отлични находки и тук, за които те поздравявам! В паметта ми ще остане ОКОТО на текста ти:

    "Сърцето на лъва е стъклено.
    По-стъклено - отколкото сълзите ми.
    По-стръмно от ръба в очите ми.
    По-тъмно от едно нещастие.
    Сърцето на лъва е стъпкан пясък.
    Принудена метаморфоза на познатото.
    Раздуханата пепел след смъртта на розите.
    Застинал крясък във стените на безмълвната
    апатия."

    Сърдечен поздрав!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...