1 июл. 2019 г., 18:07

Сърцето познава

1.4K 6 7

Колко дълго вървях... Сто години...

Как до кръв от коприва и тръни болях...

"Намери ме, Любов... Намери ме..."

със последната своя надежда шептях.

 

Сто години, Любов, аз те чаках...

На прозореца свещ всяка вечер поставях.

И до днес не заключвам вратата си.

Влез, Любов... Остани. Не ме подминавай...

 

Колко пъти, Любов, се разминахме...

Че човек е до гроб с гордостта си наказан.

Не познавам лицето ти, нито пък името...

Но сърцето ще трепне... Сърцето познава...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ВАНЯ СТАТЕВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...