1 июл. 2019 г., 18:07

Сърцето познава 

  Поэзия » Любовная
992 6 7

Колко дълго вървях... Сто години...

Как до кръв от коприва и тръни болях...

"Намери ме, Любов... Намери ме..."

със последната своя надежда шептях.

 

Сто години, Любов, аз те чаках...

На прозореца свещ всяка вечер поставях.

И до днес не заключвам вратата си.

Влез, Любов... Остани. Не ме подминавай...

 

Колко пъти, Любов, се разминахме...

Че човек е до гроб с гордостта си наказан.

Не познавам лицето ти, нито пък името...

Но сърцето ще трепне... Сърцето познава...

© ВАНЯ СТАТЕВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??