1.07.2019 г., 18:07

Сърцето познава

1.4K 6 7

Колко дълго вървях... Сто години...

Как до кръв от коприва и тръни болях...

"Намери ме, Любов... Намери ме..."

със последната своя надежда шептях.

 

Сто години, Любов, аз те чаках...

На прозореца свещ всяка вечер поставях.

И до днес не заключвам вратата си.

Влез, Любов... Остани. Не ме подминавай...

 

Колко пъти, Любов, се разминахме...

Че човек е до гроб с гордостта си наказан.

Не познавам лицето ти, нито пък името...

Но сърцето ще трепне... Сърцето познава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...