stateva (ВАНЯ СТАТЕВА) stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)
35 97
1.07.2019 г., 18:07

Сърцето познава

1.4K 6 7

Колко дълго вървях... Сто години...

Как до кръв от коприва и тръни болях...

"Намери ме, Любов... Намери ме..."

със последната своя надежда шептях.

 

Сто години, Любов, аз те чаках...

На прозореца свещ всяка вечер поставях.

И до днес не заключвам вратата си.

Влез, Любов... Остани. Не ме подминавай...

 

Колко пъти, Любов, се разминахме...

Че човек е до гроб с гордостта си наказан.

Не познавам лицето ти, нито пък името...

Но сърцето ще трепне... Сърцето познава...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0