stateva (ВАНЯ СТАТЕВА) stateva (ВАНЯ СТАТЕВА)
35 97
Jul 1, 2019, 6:07 PM

Сърцето познава

  Poetry » Love
1.4K 6 7

Колко дълго вървях... Сто години...

Как до кръв от коприва и тръни болях...

"Намери ме, Любов... Намери ме..."

със последната своя надежда шептях.

 

Сто години, Любов, аз те чаках...

На прозореца свещ всяка вечер поставях.

И до днес не заключвам вратата си.

Влез, Любов... Остани. Не ме подминавай...

 

Колко пъти, Любов, се разминахме...

Че човек е до гроб с гордостта си наказан.

Не познавам лицето ти, нито пък името...

Но сърцето ще трепне... Сърцето познава...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ВАНЯ СТАТЕВА All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0