Сърцето ти е дом
Мъгла се спусна над пътеката,
пронизаха те сноп лъчи.
Автор: Анна Ахматова
Превод: Иван Николов
Мъглата крие пътища незнайни,
за всекиго един е отреден.
Излишна е тъгата ти за мен –
в най-топлите си мисли разпознай ме.
В червеното листо на мъдър клен,
в щуреца тих, и в нежен цвят от лайка…
Мигът е равнозначен на безкрайност,
а мракът е от обич осветен.
Не ме жалѝ със свещи, нито в черно.
Щом миналото пак ще продължи
кой стъпките ми може да зачеркне?!
Намери ли сърце, което дом е,
човек е от безсмъртните по-жив,
защото има някой да го помни…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петя Павлова Все права защищены
