Сърцето ти е дом
Мъгла се спусна над пътеката,
пронизаха те сноп лъчи.
Автор: Анна Ахматова
Превод: Иван Николов
Мъглата крие пътища незнайни,
за всекиго един е отреден.
Излишна е тъгата ти за мен –
в най-топлите си мисли разпознай ме.
В червеното листо на мъдър клен,
в щуреца тих, и в нежен цвят от лайка…
Мигът е равнозначен на безкрайност,
а мракът е от обич осветен.
Не ме жалѝ със свещи, нито в черно.
Щом миналото пак ще продължи
кой стъпките ми може да зачеркне?!
Намери ли сърце, което дом е,
човек е от безсмъртните по-жив,
защото има някой да го помни…
© Петя Павлова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хубаво.
Поздравявам те. -
Не съм най-големият сонетен специалист, но на мен ми хареса въздействието, което това произведение постига. Има едновременно мек и носталгичен привкус.
-
!!! Излишна е тъгата ти за мен –
в най-топлите си мисли разпознай ме.
-
Благодаря на всички!
-
Много красив стих! Поздравления, Петя.
-
Превъзходно!
-
"В червеното листо на мъдър клен," - Звучи красиво!
-
Струва си да живее човек, заради осветените от обич мигове. Безлюбовната вечност би била наказание.
Мисля, че П. Верлен пръв римува така катрените, сменяйки позициите на обхватните и съседните рими. У нас Р. Радков има такива. И няколко от най-съвременните ни поети.
Поне трима откровенци вече има. -
Толкова силен като внушение и същевременно толкова брилянтен в техническо отношение е сонетът ти, че
наистина може да послужи за точен литературен пример при написването на тази строга поетична форма.
Възхищавам се на таланта в теб, Петя, и те аплодирам възторжено! ❤️❤️❤️
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
човек е от безсмъртните по-жив,
защото има някой да го помни…"
Удоволствие беше да прочета!...
Поздравления, Петя, ще се отивам пак на страничката ти!...