diesto (Данаил Антонов)
1039 617
10 мая 2024 г., 23:36

Сърцето ти в сърцето ми 

  Поэзия » Любовная, Философская
200 0 4

Надига глас отвътре и заплашва.
"Така, ако я караш, ще загине!" 
Бях чувал, че за щастие се плаща,
ала съдбата много скъпо взима...
Че малко ли от мен раздадох? 
Безкрѝлен падах, но летях 
и вместо сит, трохите ядох. 
Напук, едва, но оцелях! 
Тогава без да мисля, скочих 
с последни сили да обичам. 
Реката някога била поточе 
и аз реших, че си приличаме... 
Уви, от толкова валежи 
над жадна пустош, извалях се. 
Не се напълних до безбрежие 
и дъното ми изсветля... 
И тежки, камъните лъснаха. 
С едни замеряли са ме правдивите, 
с най-острите живота бръснех, 
а той не ме брои сред живите. 
Но там, сред своята грамада 
стоя, човекът - аз, и отговарям  
на онзи глас отвътре из душата, 
че вече само леко ще я карам... 
Ще гледам облаците през прозореца, 
докато ти попиваш ми пороя, 
залял със стихове и проза, 
дует лирически герои...
И след като затворя книгата, 
ще взема в скута си ръцете ти. 
Една любов не ще загине 
щом бие в моето - сърцето ти. 

 

©тихопат. 
Данаил Антонов 
10.05.2024

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??