Сърцето ти в сърцето ми
Надига глас отвътре и заплашва.
"Така, ако я караш, ще загине!"
Бях чувал, че за щастие се плаща,
ала съдбата много скъпо взима...
Че малко ли от мен раздадох?
Безкрѝлен падах, но летях
и вместо сит, трохите ядох.
Напук, едва, но оцелях!
Тогава без да мисля, скочих
с последни сили да обичам.
Реката някога била поточе
и аз реших, че си приличаме...
Уви, от толкова валежи
над жадна пустош, извалях се.
Не се напълних до безбрежие
и дъното ми изсветля...
И тежки, камъните лъснаха.
С едни замеряли са ме правдивите,
с най-острите живота бръснех,
а той не ме брои сред живите.
Но там, сред своята грамада
стоя, човекът - аз, и отговарям
на онзи глас отвътре из душата,
че вече само леко ще я карам...
Ще гледам облаците през прозореца,
докато ти попиваш ми пороя,
залял със стихове и проза,
дует лирически герои...
И след като затворя книгата,
ще взема в скута си ръцете ти.
Една любов не ще загине
щом бие в моето - сърцето ти.
©тихопат.
Данаил Антонов
10.05.2024
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
