17 мар. 2008 г., 12:24

Сърчице

Поэзия

755 0 6

Да беше скъпоценен камък -
щях да те понося на ръце.
Да беше язва ти, да беше рана -
щях да те лекувам, Сърчице!
Да беше... Но не биваш!
Само тупкаш тихичко във мен.
А мъката ми бавно те убива,
тъгата ми държи те в плен.
Но най-големите герои загиват...
Бавно ще те милвам. Не плачи!
Макар да знам, че искаш диво
пак да видиш нейните очи.
Макар да знам... че във сълзите
крие се най-сладкият живот.
Любовта във теб, когато се изтрие,
ще спреш да биеш, Сърчице добро...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

lips_of_angels (Ем)

Няма да спре да бие според мен!
Много ми хареса!поздрав!

2008-03-17T20:00:08+02:00
tiha_chest (Марина Стоянова)

В твоето сърце има толкова много любов, че то никога няма да спре да бие... Поздрав

2008-03-17T14:52:51+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Очарова ме!
/да, а сякаш може и без "героите..."/
Поздравления!

2008-03-17T14:28:17+02:00
pagane_1 (Валентина Драгнева)

Можеш много по-добре!
Този стих ми звучи малко инфантилно, особено на фона на други твои неща.
Поздрав

2008-03-17T13:06:55+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Стихът ти плаче!
Силен, искрен, образен!

2008-03-17T12:33:00+02:00