Сърчице

Mar 17, 2008, 12:24 PM

Poetry

626 0 6

Да беше скъпоценен камък -
щях да те понося на ръце.
Да беше язва ти, да беше рана -
щях да те лекувам, Сърчице!
Да беше... Но не биваш!
Само тупкаш тихичко във мен.
А мъката ми бавно те убива,
тъгата ми държи те в плен.
Но най-големите герои загиват...
Бавно ще те милвам. Не плачи!
Макар да знам, че искаш диво
пак да видиш нейните очи.
Макар да знам... че във сълзите
крие се най-сладкият живот.
Любовта във теб, когато се изтрие,
ще спреш да биеш, Сърчице добро...

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

lips_of_angels (Ем)

2008-03-17T20:00:08+02:00

Няма да спре да бие според мен!
Много ми хареса!поздрав!
tiha_chest (Марина Стоянова)

2008-03-17T14:52:51+02:00

В твоето сърце има толкова много любов, че то никога няма да спре да бие... Поздрав
petinka67 (Петя Кръстева)

2008-03-17T14:28:17+02:00

Очарова ме!
/да, а сякаш може и без "героите..."/
Поздравления!
pagane_1 (Валентина Драгнева)

2008-03-17T13:06:55+02:00

Можеш много по-добре!
Този стих ми звучи малко инфантилно, особено на фона на други твои неща.
Поздрав
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2008-03-17T12:33:00+02:00

Стихът ти плаче!
Силен, искрен, образен!
gerrda (Геновева Христова)

2008-03-17T12:32:11+02:00

нарушен ритъм.
ето къде : "Но най-големите герои загиват..."

и като цяло не ми харесва (и ритъм, и всичко)

Сърчице

Свързани произведения

Comments

Random works