Mar 17, 2008, 12:24 PM

Сърчице

Poetry

754 0 6

Да беше скъпоценен камък -
щях да те понося на ръце.
Да беше язва ти, да беше рана -
щях да те лекувам, Сърчице!
Да беше... Но не биваш!
Само тупкаш тихичко във мен.
А мъката ми бавно те убива,
тъгата ми държи те в плен.
Но най-големите герои загиват...
Бавно ще те милвам. Не плачи!
Макар да знам, че искаш диво
пак да видиш нейните очи.
Макар да знам... че във сълзите
крие се най-сладкият живот.
Любовта във теб, когато се изтрие,
ще спреш да биеш, Сърчице добро...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

lips_of_angels (Ем)

Няма да спре да бие според мен!
Много ми хареса!поздрав!

2008-03-17T20:00:08+02:00
tiha_chest (Марина Стоянова)

В твоето сърце има толкова много любов, че то никога няма да спре да бие... Поздрав

2008-03-17T14:52:51+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Очарова ме!
/да, а сякаш може и без "героите..."/
Поздравления!

2008-03-17T14:28:17+02:00
pagane_1 (Валентина Драгнева)

Можеш много по-добре!
Този стих ми звучи малко инфантилно, особено на фона на други твои неща.
Поздрав

2008-03-17T13:06:55+02:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Стихът ти плаче!
Силен, искрен, образен!

2008-03-17T12:33:00+02:00