Да беше скъпоценен камък -
щях да те понося на ръце.
Да беше язва ти, да беше рана -
щях да те лекувам, Сърчице!
Да беше... Но не биваш!
Само тупкаш тихичко във мен.
А мъката ми бавно те убива,
тъгата ми държи те в плен.
Но най-големите герои загиват...
Бавно ще те милвам. Не плачи!
Макар да знам, че искаш диво
пак да видиш нейните очи. ...