Търсих думите за благодарност,
но от тез, които са познати,
сякаш няма толкоз лъчезарна -
на Вас да се прошепне за признателност.
На Вас дължа усмивката възвърната,
почти изчезнала от моето лице,
с очите си душата ми прегърнахте
и смъкнахте окови от раненото сърце.
Прекланям се пред вашта отзивчивост,
пред исполинско нежната Ви сила,
че за миг поне направихте щастлива
една душа нещастна и унила.
Благодаря Ви за това, че Ви намерих,
за вярата, че още съм необходима,
и че дадохте ми сили да успея,
въобще за всичко, благодаря Ви, че Ви има!
На д-р Господинова
© Гинка Любенова Косева Все права защищены