28 июн. 2008 г., 11:00

Сърдечна благодарносг

692 0 8

Търсих думите за благодарност,

но от тез, които са познати,

сякаш няма толкоз лъчезарна -

на Вас да се прошепне за признателност.

 

На Вас дължа усмивката възвърната,

почти изчезнала от моето лице,

с очите си душата ми прегърнахте

и смъкнахте окови от раненото сърце.

 

Прекланям се пред вашта отзивчивост,

пред исполинско нежната Ви сила,

че за миг поне направихте щастлива

една душа нещастна и унила.

 

Благодаря Ви за това, че Ви намерих,

за вярата, че още съм необходима,

и че дадохте ми сили да успея,

въобще за всичко, благодаря Ви, че Ви има!

 

На д-р Господинова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....