Сърдечни въпроси
"Все още да мечтая или не?"
Сърцето днес задава ми въпроси.
Поглеждам се, пораснало дете
от времето решило да попроси.
От времето на слънчевите дни,
усмихнали игрите му безгрижни.
Назад поглеждам с парещи очи.
Оттам ме връщат спомени предишни,
обгърнати от щастие и смях,
понесени от волност до насита.
С присъща детска палавост, без страх,
загадките на времето разплитат.
Сърцето чака отговор да дам.
И както винаги ще бъда пряма:
"Сърце, пораснах, но от опит знам,
че за мечтите, всъщност, възраст няма."
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ивелина Георгиева Все права защищены
