22 nov 2013, 21:57

Сърдечни въпроси

  Poesía
901 0 7

"Все още да мечтая или не?"

Сърцето днес задава ми въпроси.

Поглеждам се, пораснало дете

от времето решило да попроси.

 

От времето на слънчевите дни,

усмихнали игрите му безгрижни.

Назад поглеждам с парещи очи.

Оттам ме връщат спомени предишни,

 

обгърнати от щастие и смях,

понесени от волност до насита.

С присъща детска палавост, без страх,

загадките на времето разплитат.

 

Сърцето чака отговор да дам.

И както винаги ще бъда пряма:

"Сърце, пораснах, но от опит знам,

че за мечтите, всъщност, възраст няма."

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...