22.11.2013 г., 21:57

Сърдечни въпроси

899 0 7

"Все още да мечтая или не?"

Сърцето днес задава ми въпроси.

Поглеждам се, пораснало дете

от времето решило да попроси.

 

От времето на слънчевите дни,

усмихнали игрите му безгрижни.

Назад поглеждам с парещи очи.

Оттам ме връщат спомени предишни,

 

обгърнати от щастие и смях,

понесени от волност до насита.

С присъща детска палавост, без страх,

загадките на времето разплитат.

 

Сърцето чака отговор да дам.

И както винаги ще бъда пряма:

"Сърце, пораснах, но от опит знам,

че за мечтите, всъщност, възраст няма."

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...