28 авг. 2008 г., 12:23

Със деня си отива и лятото 

  Поэзия » Белые стихи
637 0 16
По кървящия залез
искрите
плуват
цели обляни в сълзи.
С пръсти
слънцето тихо нанизва
нишки златни
във морните мисли.
Даже птиците
в клони притихват,
щом денят
реши да си тръгне...
Скитащ вятър
бездомен замръква,
неуспял
този ден
да препъне.
Да го спре
във очите
на лятото.
От обич вятърна
любов да преде
и със полета луд
на сърцето
да достигне
свойто небе...
Със деня
си отива и лятото.
Здрач се спуска
и тихо тъче
на нощта
пътеката,
бялата.
И керванът сезон
си тече...



© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??