Със деня си отива и лятото
По кървящия залез
искрите
плуват
цели обляни в сълзи.
С пръсти
слънцето тихо нанизва
нишки златни
във морните мисли.
Даже птиците
в клони притихват,
щом денят
реши да си тръгне...
Скитащ вятър
бездомен замръква,
неуспял
този ден
да препъне.
Да го спре
във очите
на лятото.
От обич вятърна
любов да преде
и със полета луд
на сърцето
да достигне
свойто небе...
Със деня
си отива и лятото.
Здрач се спуска
и тихо тъче
на нощта
пътеката,
бялата.
И керванът сезон
си тече...
искрите
плуват
цели обляни в сълзи.
С пръсти
слънцето тихо нанизва
нишки златни
във морните мисли.
Даже птиците
в клони притихват,
щом денят
реши да си тръгне...
Скитащ вятър
бездомен замръква,
неуспял
този ден
да препъне.
Да го спре
във очите
на лятото.
От обич вятърна
любов да преде
и със полета луд
на сърцето
да достигне
свойто небе...
Със деня
си отива и лятото.
Здрач се спуска
и тихо тъче
на нощта
пътеката,
бялата.
И керванът сезон
си тече...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
