Djein_Ear (Евгения Тодорова) Djein_Ear (Евгения Тодорова)
7 1.6K
Aug 28, 2008, 12:23 PM

Със деня си отива и лятото

858 0 16
По кървящия залез
искрите
плуват
цели обляни в сълзи.
С пръсти
слънцето тихо нанизва
нишки златни
във морните мисли.
Даже птиците
в клони притихват,
щом денят
реши да си тръгне...
Скитащ вятър
бездомен замръква,
неуспял
този ден
да препъне.
Да го спре
във очите
на лятото.
От обич вятърна
любов да преде
и със полета луд
на сърцето
да достигне
свойто небе...
Със деня
си отива и лятото.
Здрач се спуска
и тихо тъче
на нощта
пътеката,
бялата.
И керванът сезон
си тече...



Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9