28 ago 2008, 12:23

Със деня си отива и лятото

859 0 16
По кървящия залез
искрите
плуват
цели обляни в сълзи.
С пръсти
слънцето тихо нанизва
нишки златни
във морните мисли.
Даже птиците
в клони притихват,
щом денят
реши да си тръгне...
Скитащ вятър
бездомен замръква,
неуспял
този ден
да препъне.
Да го спре
във очите
на лятото.
От обич вятърна
любов да преде
и със полета луд
на сърцето
да достигне
свойто небе...
Със деня
си отива и лятото.
Здрач се спуска
и тихо тъче
на нощта
пътеката,
бялата.
И керванът сезон
си тече...



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....