Със живота се ръкувах

5 авг. 2006 г., 13:20

Поэзия

955 0 4

На Свекърва ми

Вчера исках да умра...
Вдън земята да се скрия...
И на воля, без да спра
като див чакал да вия...

Влезе в черното око
ти с билет еднопосочен...
Диво питах Го защо
пътят ти не бе отсрочен?

Най-красивите цветя
кичат къщата ти нова...
Но зазидана е тя
със двуметров зид до входа...

Стисках зъбите цял ден
и сълзица не пророних...
Вечерта вулканът в мен
със един замах отворих...

И пиянствах, и вилнях,
като каруцар ги псувах...
Днес, щом Слънцето видях
със живота се ръкувах...

Вестин (Димитър Ганчев)

2006-08-07T17:47:17+03:00

Изригнала си наистина... в стиха си също. Понякога се налага да се ръкуваме с живота. Интересно си го казала. Поздрави!
Вестин
4o4ka (Румяна Димитрова)

2006-08-05T21:19:34+03:00

Какво да кажа, думите са слаби пред твоя много силен стих, с много въздействащи изразни средства. И тук си много права - мъката и тъгата остават, но животът трябва да продължи. Поздравявям те, Гери.
Етчи (Анета Саманлиева)

2006-08-05T18:25:46+03:00

Интересен начин за представяне на темата
Тъгата се излива по различен начин при хората
Поздрав за твоя подход
Поздрав и усмивка
petinka67 (Петя Кръстева)

2006-08-05T13:30:47+03:00

Тъга,реалност,силни чувства и...светъл път напред,това разбрах и ми хареса!