ria (Гергана Иванова) ria (Гергана Иванова)
12 284
Aug 5, 2006, 1:20 PM

Със живота се ръкувах

  Poetry
1.1K 0 4

           На Свекърва ми

Вчера исках да умра...
Вдън земята да се скрия...
И на воля, без да спра
като див чакал да вия...

Влезе в черното око
ти с билет еднопосочен...
Диво питах Го защо
пътят ти не бе отсрочен?

Най-красивите цветя
кичат къщата ти нова...
Но зазидана е тя
със двуметров зид до входа...

Стисках зъбите цял ден
и сълзица не пророних...
Вечерта вулканът в мен
със един замах отворих...

И пиянствах, и вилнях,
като каруцар ги псувах...
Днес, щом Слънцето видях
със живота се ръкувах...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Иванова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Вестин (Димитър Ганчев)
    Вестин (Димитър Ганчев)
    Изригнала си наистина... в стиха си също. Понякога се налага да се ръкуваме с живота. Интересно си го казала. Поздрави!
    Вестин
  • 4o4ka (Румяна Димитрова)
    4o4ka (Румяна Димитрова)
    Какво да кажа, думите са слаби пред твоя много силен стих, с много въздействащи изразни средства. И тук си много права - мъката и тъгата остават, но животът трябва да продължи. Поздравявям те, Гери.
  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    Интересен начин за представяне на темата
    Тъгата се излива по различен начин при хората
    Поздрав за твоя подход
    Поздрав и усмивка
  • petinka67 (Петя Кръстева)
    petinka67 (Петя Кръстева)
    Тъга,реалност,силни чувства и...светъл път напред,това разбрах и ми хареса!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0