Със живота се ръкувах
На Свекърва ми
Вчера исках да умра...
Вдън земята да се скрия...
И на воля, без да спра
като див чакал да вия...
Влезе в черното око
ти с билет еднопосочен...
Диво питах Го защо
пътят ти не бе отсрочен?
Най-красивите цветя
кичат къщата ти нова...
Но зазидана е тя
със двуметров зид до входа...
Стисках зъбите цял ден
и сълзица не пророних...
Вечерта вулканът в мен
със един замах отворих...
И пиянствах, и вилнях,
като каруцар ги псувах...
Днес, щом Слънцето видях
със живота се ръкувах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Иванова Всички права запазени
