Със обич за обич
Аз дълго във съня си те прибирах.
Опазих те от чужди погледи и суета.
Не те разказах даже на деня си:
страхувах се да не те изплаши прозаичността.
На нощите ни страж от ласки сложих.
За легло избрах най-дъхави цветя.
А в сенките на свещите ти нарисувах
сърце, което ще ти подаря.
Ти в стаята ми бавно влизаш.
Ръцете си протягаш, уморени от деня.
А в тях усмивката ти свети
и аз съм най-щастлива на света.
Изпивам жадно с устни първата целувка.
Прегръщам с трепет силните ти рамене.
Душата ми със твоята се слива
и пее с обич влюбеното ми сърце.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Кирилова Все права защищены
Стихотворението е невероятно,приеми моите най-искрени поздрави!!!
