Аз дълго във съня си те прибирах.
Опазих те от чужди погледи и суета.
Не те разказах даже на деня си:
страхувах се да не те изплаши прозаичността.
На нощите ни страж от ласки сложих.
За легло избрах най-дъхави цветя.
А в сенките на свещите ти нарисувах
сърце, което ще ти подаря.
Ти в стаята ми бавно влизаш.
Ръцете си протягаш, уморени от деня.
А в тях усмивката ти свети
и аз съм най-щастлива на света. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация