19 окт. 2005 г., 13:18

Със опънати нерви

1.8K 0 3
Със опънати нерви
крача напред,
с бодра стъпка...не -
с унил пирует.
Със широка усмивка... не -
със гримаса.
Живея живота си...
Едва го понасям.
С приятели стари... едва ли -
със бегли познати се срещам,
за весели случки говоря -
когато се сещам.
Аз стъпвам стабилно,
залитайки по малко.
Ако се спъна и падна
чува се: "Жалко".
И нямам умора,
когато втълпя си.
Повярвайте, хора -
търпя се.
Това е живота ми -
чернобяла магия.
Къде да избягам от него?
Къде да се скрия?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Божидара Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...