19.10.2005 г., 13:18

Със опънати нерви

1.8K 0 3
Със опънати нерви
крача напред,
с бодра стъпка...не -
с унил пирует.
Със широка усмивка... не -
със гримаса.
Живея живота си...
Едва го понасям.
С приятели стари... едва ли -
със бегли познати се срещам,
за весели случки говоря -
когато се сещам.
Аз стъпвам стабилно,
залитайки по малко.
Ако се спъна и падна
чува се: "Жалко".
И нямам умора,
когато втълпя си.
Повярвайте, хора -
търпя се.
Това е живота ми -
чернобяла магия.
Къде да избягам от него?
Къде да се скрия?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Божидара Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...