19.10.2005 г., 13:18 ч.

Със опънати нерви 

  Поезия
1281 0 3
Със опънати нерви
крача напред,
с бодра стъпка...не -
с унил пирует.
Със широка усмивка... не -
със гримаса.
Живея живота си...
Едва го понасям.
С приятели стари... едва ли -
със бегли познати се срещам,
за весели случки говоря -
когато се сещам.
Аз стъпвам стабилно,
залитайки по малко.
Ако се спъна и падна
чува се: "Жалко".
И нямам умора,
когато втълпя си.
Повярвайте, хора -
търпя се.
Това е живота ми -
чернобяла магия.
Къде да избягам от него?
Къде да се скрия?

© Божидара Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??