Oct 19, 2005, 1:18 PM

Със опънати нерви

  Poetry
1.8K 0 3
Със опънати нерви
крача напред,
с бодра стъпка...не -
с унил пирует.
Със широка усмивка... не -
със гримаса.
Живея живота си...
Едва го понасям.
С приятели стари... едва ли -
със бегли познати се срещам,
за весели случки говоря -
когато се сещам.
Аз стъпвам стабилно,
залитайки по малко.
Ако се спъна и падна
чува се: "Жалко".
И нямам умора,
когато втълпя си.
Повярвайте, хора -
търпя се.
Това е живота ми -
чернобяла магия.
Къде да избягам от него?
Къде да се скрия?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Божидара Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...