Напоследък галопират индианците

отново върху своите бизони.

И със сетни сили уловили томахавките,

препускат из полето ветроноги.

Степта е знойна. По това прилича на света.

Уловена в мъждината негова миниатюра.

И ти не спиш. А спи прахта

на рафта до снимките ти сгушена.

Прочиташ страница след страница - жадувано.

Живееш хиляди животи - из основи.

Забравяш всичко старо - новото е винаги на мода.

Живееш си така - бленувайки.

Че реалността е смачкваща - тъй тежка,

че и исполин не може я отмести.

А душата ти, с години изтерзавана -

нея най-лесно може да я сплеска.

Но мислите ти вече са далеко -

във други ширини и измерения.

Затуй не лягаш още, а превзето

една след друга страници прелистваш.

И някъде дълбоко в тебе знаеш,

че още преди да изключиш светлинката,

сърцето ти раздиращо ще плаче,

спомнило си болката и нищетата.

И все пак галопират индианците отскоро

отново върху своите бизони.

И със сетни сили уловили томахавките

препускат, все едно смъртта ги гони.