3 июл. 2013 г., 20:30

Със слънцето над мене

526 0 0

Със Слънцето над мен

Аз знам, че слънцето над мен
не е в небето ни украса...
Без него няма слънчев ден,
все чакаме то да довтаса!

Щом ни окъпе в светлина,
душата ни е обновена,
събужда сънната земя
и става веселата сцена!

Замахва Есента крила
и полетява над простора...
И виждаш ти каква била -
усмихва се на всички хора.

Депресията и тъгата
са щом небето ни заплаче...
И в нея търся красота,
но тя от радост не подскача!

31.10.2011 г. София


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...