3 июл. 2013 г., 20:30

Със слънцето над мене

Поэзия » Пейзажная

524 0 0

Със Слънцето над мен

Аз знам, че слънцето над мен
не е в небето ни украса...
Без него няма слънчев ден,
все чакаме то да довтаса!

Щом ни окъпе в светлина,
душата ни е обновена,
събужда сънната земя
и става веселата сцена!

Замахва Есента крила
и полетява над простора...
И виждаш ти каква била -
усмихва се на всички хора.

Депресията и тъгата
са щом небето ни заплаче...
И в нея търся красота,
но тя от радост не подскача!

31.10.2011 г. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...