Със слънцето над мене
519
0
0
Със Слънцето над мен
Аз знам, че слънцето над мен
не е в небето ни украса...
Без него няма слънчев ден,
все чакаме то да довтаса!
Щом ни окъпе в светлина,
душата ни е обновена,
събужда сънната земя
и става веселата сцена!
Замахва Есента крила
и полетява над простора...
И виждаш ти каква била -
усмихва се на всички хора.
Депресията и тъгата
са щом небето ни заплаче...
И в нея търся красота,
но тя от радост не подскача!
31.10.2011 г. София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
