Със Слънцето над мен

Аз знам, че слънцето над мен
не е в небето ни украса...
Без него няма слънчев ден,
все чакаме то да довтаса!

Щом ни окъпе в светлина,
душата ни е обновена,
събужда сънната земя
и става веселата сцена!

Замахва Есента крила
и полетява над простора...
И виждаш ти каква била -
усмихва се на всички хора.

Депресията и тъгата
са щом небето ни заплаче...
И в нея търся красота,
но тя от радост не подскача!

31.10.2011 г. София