В спомени прерязваш ме с усмивка,
смелостта ти се превръща в прах,
че думите ти чувам във отровна нишка
по телефона, а не в очите ми - от страх.
Единствено научи сърцето ми да страда,
любовта ти изчезваше през ден,
целуваше ме, а искаше да плача,
тъй както преди години страдаше за мен.
Използваше ме дълго за резерва,
когато нямаше със кой да си, а бе сама,
играеше роля на невинна жертва
и не откри във себе си и грам вина. ...