20.11.2006 г., 9:36

Със страх по телефона

1K 0 1

В спомени прерязваш ме с усмивка,
смелостта ти се превръща в прах,
че думите ти чувам във отровна нишка
по телефона, а не в очите ми - от страх.
Единствено научи сърцето ми да страда,
любовта ти изчезваше през ден,
целуваше ме, а искаше да плача,
тъй както преди години страдаше за мен.
Използваше ме дълго за резерва,
когато нямаше със кой да си, а бе сама,
играеше роля на невинна жертва
и не откри във себе си и грам вина.
Но вече сълзите пресъхнаха в ръцете,
ти не заслужаваше дори една от тях,
макар сърцето да си бях оставил във нозете,
дори да те обичах,
дори по теб цяла вечност да копнях,
аз те преживях,
вече те забравих.
Толкова безброй неща простих ти,
толкова болка,
толкова любов,
а единствено ми се отблагодари с това,
че по телефона ме безчувствено уби,
изпи,
погуби,
жалка си,
в очи да ме погледнеш нямаше и смелостта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...