14 июл. 2019 г., 11:28

Със сърцето

2.2K 1 9

 

 

Не спирам да вървя по своя път.

Но без дъга, без цветове живея,

че тъжна, сива сянка е светът...

Красивото се крие там, зад нея...

 

Но знам, че има изгреви и залези.

Усещам ги със цялата си кожа...

А пръстите невидими на вятъра

как палаво косите ми разрошват.

 

С любов целува слънцето лицето ми.

И млада съм, и трепетна, и бяла...

Събрах прашинки красота в сърцето си.

Щастлива съм в духовната си цялост.

 

Съдбата си аз няма да проклинам...

В живота победител е човекът.

А трудностите правят ме по-силна.

Красивото се вижда със сърцето...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ВАНЯ СТАТЕВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря от цялото си сърце за приятелската подкрепа, Мария!!!
  • Дори и усещайки сянката на живота, ти пишеш чудните си стихове и живееш с мъдростта на сърцето си, Ваня. Продължавай!
  • Сърдечно ви благодаря за споделените впечатления, Краси, Ангелче, Ирина, Никалас, Пепи, Милена и Хари! Прекрасна и спокойна вечер ви пожелавам!
  • Поздрави, Ваня!

    Как липсват ми вечерите на брега
    на морето от терасата на " Миньор".
    Как липсват ми утрените от сегашните порутени
    бунгалата на метри от плажа...
    Как се е променил градът на Яворов
    в миналите години.
    Но за радост остават Яворовите вечери и
    хората пленени от стихът...
    На 20 километра от Бургас са отанали спомени и незабравими мигове. Благодаря, море...

    Успешна и ползотворна работа ти желая...
  • Искрено и истинско!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...