Със сърцето

14.07.2019 г., 11:28 ч.

Поезия

5.0 / 5

1952 1 9

Не спирам да вървя по своя път.
Но без дъга, без цветове живея,
че тъжна, сива сянка е светът...
Красивото се крие там, зад нея...
Но знам, че има изгреви и залези.
Усещам ги със цялата си кожа...
А пръстите невидими на вятъра
как палаво косите ми разрошват.
С любов целува слънцето лицето ми.
И млада съм, и трепетна, и бяла...
Събрах прашинки красота в сърцето си.
Щастлива съм в духовната си цялост. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Разгадай ме ако можеш
Курс по Лицемерие

Записах се на курс по Лицемерие и най-напред научих грозна истина – в емоциите кредит на доверие не ...
Илач за разпнати ръце

Като бръснач наточеният вятър, ръцете ми безмилостно прониза. А мислех да пришпоря необята, наметнал...
Вяра

Аз вярвам в мисълта на всеки звук. Аз вярвам в смисъла на дългата поредица от грешки... Всеки залез ...

Още произведения »