Със сърцето
Не спирам да вървя по своя път.
Но без дъга, без цветове живея,
че тъжна, сива сянка е светът...
Красивото се крие там, зад нея...
Но знам, че има изгреви и залези.
Усещам ги със цялата си кожа...
А пръстите невидими на вятъра
как палаво косите ми разрошват.
С любов целува слънцето лицето ми.
И млада съм, и трепетна, и бяла...
Събрах прашинки красота в сърцето си.
Щастлива съм в духовната си цялост.
Съдбата си аз няма да проклинам...
В живота победител е човекът.
А трудностите правят ме по-силна.
Красивото се вижда със сърцето...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени
