14.07.2019 г., 11:28

Със сърцето

2.2K 1 9

 

 

Не спирам да вървя по своя път.

Но без дъга, без цветове живея,

че тъжна, сива сянка е светът...

Красивото се крие там, зад нея...

 

Но знам, че има изгреви и залези.

Усещам ги със цялата си кожа...

А пръстите невидими на вятъра

как палаво косите ми разрошват.

 

С любов целува слънцето лицето ми.

И млада съм, и трепетна, и бяла...

Събрах прашинки красота в сърцето си.

Щастлива съм в духовната си цялост.

 

Съдбата си аз няма да проклинам...

В живота победител е човекът.

А трудностите правят ме по-силна.

Красивото се вижда със сърцето...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря от цялото си сърце за приятелската подкрепа, Мария!!!
  • Дори и усещайки сянката на живота, ти пишеш чудните си стихове и живееш с мъдростта на сърцето си, Ваня. Продължавай!
  • Сърдечно ви благодаря за споделените впечатления, Краси, Ангелче, Ирина, Никалас, Пепи, Милена и Хари! Прекрасна и спокойна вечер ви пожелавам!
  • Поздрави, Ваня!

    Как липсват ми вечерите на брега
    на морето от терасата на " Миньор".
    Как липсват ми утрените от сегашните порутени
    бунгалата на метри от плажа...
    Как се е променил градът на Яворов
    в миналите години.
    Но за радост остават Яворовите вечери и
    хората пленени от стихът...
    На 20 километра от Бургас са отанали спомени и незабравими мигове. Благодаря, море...

    Успешна и ползотворна работа ти желая...
  • Искрено и истинско!

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...