17 окт. 2019 г., 19:14

Със влак до Лом...

1.3K 2 24

 

     

                              Беше някаква песен,от която помня
                                 само "Млада дама,поп и аз.."
                                                   17.10.2019

                   Със влак до Лом...


        От Лом пътуването с влак е през балкана
        и,за да го премине,трябва да се "мушне"
        двадесетина пъти във тунели без панорама-
        повече са малки,а един голям е в същност....

 

        При това начесто-без осветление,във мрак!
        Броиш тунелите,минутите,дори трепериш...
        Влакът биваше кошмарно пълен,висиш на крак!
        Да светне чакаш,красотата вън,да гледаш!....

 

        Веднъж,пътувайки,в купето бяхме само трима:
        Млада и красива дама,поп с брада и аз!
        В миг мислите ми обхвана една идея дива-
        щом дойде дългия тунел,то ще е шанс за нас...

 

        Поглеждах дамата и давах знаците си ясни...
        Присвиваше очи тя и "виждах" отговора.. "да"!
        А вече забелязвах,че е и истински прекрасна...
        Та трепкаше сърцето ми,и други няколко места!

 

        Навлязохме в тунела.Не трябваше да губя време...
        До нея се преместих и нежно гушнах й главата...
        Как мъркаше доволна тя,реших и повече да взема..
        Зарових пръсти,целувайки я нежно по косата!..

 

        Когато си ръката сложих по-надолу,не я отдръпна..
        И "чувах"страстно "ох"и тъй нататък..Изведнъж,   
        щом ха,да я целуна жадно по устата,за да потръпне-..
        усетих твърд мустак!Но,Господи, това е мъж!!!

 

        Във тъмното награбил попа бях,но той си траеше..
        А когато светна, пак изживях резила страшен,
        Защото тя седеше кротко  и вероятно си мечтаеше
        за мъж,но истински,що не грешИ и не е уплашен!!..

 

        На попа с буйната брада не беше внучка
        нито потърпевшият съм аз във тая случка...
       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Филипова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря,Хари,радвам се на присъствието ти!...Вече мога да затворя страницата си....
  • Благодаря за изживяването и мъдростите, Ирина! Като войник пътувах от София с видинският влак...в тоалетните... Беше препълнен. Такова изживяване не е възможно сега... Всички имат автомобили... Поздравления!
  • Аз те подсетих,а ти ме изпревари....Благодаря,Марко...
  • Блазе му на попа !
  • Ех,ех,ех,Ники,изчервих се от комплиментите ти!Обичам хумора,само такъв пиша,но нямам претенции,особено като тук има мноооого добри хумористи!По-забавно е в коментарното ми поле,виждам,че всички се забавляват и това ми е наградата!Благодаря за ласкавите думи и,че ме прочете,защото утре вече ще потъна в калабалъка.....Кой прочел,прочел...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...