Със влак до Лом...
Беше някаква песен,от която помня
само "Млада дама,поп и аз.."
17.10.2019
Със влак до Лом...
От Лом пътуването с влак е през балкана
и,за да го премине,трябва да се "мушне"
двадесетина пъти във тунели без панорама-
повече са малки,а един голям е в същност....
При това начесто-без осветление,във мрак!
Броиш тунелите,минутите,дори трепериш...
Влакът биваше кошмарно пълен,висиш на крак!
Да светне чакаш,красотата вън,да гледаш!....
Веднъж,пътувайки,в купето бяхме само трима:
Млада и красива дама,поп с брада и аз!
В миг мислите ми обхвана една идея дива-
щом дойде дългия тунел,то ще е шанс за нас...
Поглеждах дамата и давах знаците си ясни...
Присвиваше очи тя и "виждах" отговора.. "да"!
А вече забелязвах,че е и истински прекрасна...
Та трепкаше сърцето ми,и други няколко места!
Навлязохме в тунела.Не трябваше да губя време...
До нея се преместих и нежно гушнах й главата...
Как мъркаше доволна тя,реших и повече да взема..
Зарових пръсти,целувайки я нежно по косата!..
Когато си ръката сложих по-надолу,не я отдръпна..
И "чувах"страстно "ох"и тъй нататък..Изведнъж,
щом ха,да я целуна жадно по устата,за да потръпне-..
усетих твърд мустак!Но,Господи, това е мъж!!!
Във тъмното награбил попа бях,но той си траеше..
А когато светна, пак изживях резила страшен,
Защото тя седеше кротко и вероятно си мечтаеше
за мъж,но истински,що не грешИ и не е уплашен!!..
На попа с буйната брада не беше внучка
нито потърпевшият съм аз във тая случка...
© Ирина Филипова All rights reserved.
