3 июн. 2010 г., 23:37

Със взлом ще вляза...

858 0 1

Със взлом

            ще вляза там,

където не ме пускат.

Срам –

душата си изгубих

ключалки стари

да отварям

            сам-

                        сама…

 

Сърцето ми се разлюля –

вратите стари

се продъниха.

Клокочеха

през тях

диви небеса.

Душата си изгубих.

На беса

отдадох си ума…

Когато се събудих,

нощта изтля.

Звездите пукат се

като балони.

Вселената превърна се

в салони,

отрупани

със светлина.

 

 

Остана старата

врата.

Заключена

пред мен стои.

Не знам –

кои

заключена

държат я.

Не знам –

какво

зад нея крият.

Но знам –

със взлом ще вляза

там,

където тайни вият.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Габриела Цанева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...